СТАРИ ПИСМА





Пр.:


Стари писма събуждат в нас


любов една, забравен глас:


- Обичам, аз те обичам! ...





Във тях се сбират, сливат и разделят две съдби.


И пак ме вика брегът, отдавна сам и тих.


Далечно лято, сгушено в листата спи


и пак прочитам любим до болка, нежен стих ...





Пр.: ...





Ще срещна зная, спомени добри поне за миг –


ще тръгнем двама по път, обсипан с розов цвят ...


И щом отворя малкия замислен плик,


при теб се връщам, любов, във твоя светъл свят! ...





Аз те обичам!





Във тъжен ден,


когато обич не гори над нас,


говори в мен,


от мойта вяра възроден,


гласът на старите писма!








Текст: Венци Мартинов


Изп.: Борислав Грънчаров